Узо и мезе – нека ни е зле!

Десетата гръцка муза – узото

Узото е традиционна гръцка анасонова напитка. Прието е да се използва като аперитив в комбинация с калмари, октопод, скариди или каквито други морски дарове са под ръка конкретния ден и конкретното място. Може да се пие чисто, но също така може да бъде разредено с малко вода. При втория начин на консумиране, узото побелява от разтворимостта на съдържащите се в него маслени извлеци.
Узото произлиза от алкохолната напитка ципуро, която се смята за изобретение на група монаси от Атон още през 14 век. Напитката се приготвя от грозде и е овкусена с анасон.
Сегашният вариант на узото е придобил известност в началото на 19 век, след гръцката война за независимост. Първият завод за производство на узо е основан през 1856 година, след като негативните страни на абсента започнали да придобиват гласност сред обществото – узото било една от напитките, които запълнили отворилата се ниша във вкуса и пазара, разбира се. То получава названието си от термина – „Uso”, който означава „за употреба“. Етимологията на името води до италианския израз “Uso di Massalia”, който означава „за употреба в Марсилия“. Съответно Марсилия се превръща в една от първите дестинации за износ на узо.
Преди 13 години – на 26 октомври 2006 година, Гърция придобива правото да отбелязва узото като изцяло гръцко питие. Към момента Европейския съюз признава узото, ципурото и цикудията за алкохолни напитки със защитен произход. Това означава, че на европейски производители, различни от Гърция и Кипър, се забранява да използват тези имена за свои продукти.
Основната разлика между узото и други напитки с аромат на анасон е традиционният начин на дистилиране, който се отличава от другите и е характерен само за Гърция. За истинската родина на узото се счита о-в Лесбос. Специален вид анасон от селото Лисвири, мастихата от съседния о-в Хиос, различни уханни треви от лесбоската земя и отличното познаване на изкуството на дистилацията придават на узото неповторимите му качества.

Етимология на мезето – „може да расло, може да е пасло“

Мезето е вид ястие, използвано за разядка или като допълнение при консумация на алкохолни напитки. За мезе се сервират колбаси, различни видове салати, ядки, пушени меса или риба и морски дарове. Буквално думата „мезе“означава отхапване. Съществуват много типове мезета, а менюто варира според региона, сезона, вида на напитките, консумирани за аперитив и разбира се, вкуса на употребяващите го.
Мезето се консумира без хляб, но за сметка на това с алкохол. В зависимост от него, то варира от захарно-сладко до кисело-солено-люто на вкус. Сладкото мезе се използва за шампанско, абсент, коняк и бренди. Всички останали алкохоли „предпочитат“ по-солено-кисело-лютиви сътрапезници
Мезето трябва да е много тънко нарязано, ако е месо и да се сервира в малки, отделни чинийки. Перфектният партньор на гръцкото мезе е не кой да е, а гръцката традиционна напитка – узото. Малсини, дзадзики, солена риба и чаша узо връщат вярата в живота, според посветените.