07/06/2019

Camera Lucida или за френското кино с любов

Френското кино може да започва с братята Люмиер, но в никакъв случай не приключва с тях. Да разкажем историята му в един текст е точно толкова несериозно и невъзможно, колкото и да поберем френската литература в една статия. Затова отново прибягваме до чист субективизъм и ще ви разкажем за 3 от любимите ни френски филми, които не са толкова популярни, но носят духа на френския шик в киното. Препоръчваме ви ги като чудесен начин да удължите послевкуса от една изобилна френска вечеря. Точно толкова подходящи са и за антре към нея.

Облаците на Силс Мария

Номиниран за „Златна палма“ в Кан „Облаците на Силс Мария“ е един от онези редки филми, които заемат сюжети от колосите в киното и успяват да им дадат нов прочит. Филмът на Оливър Асаяс използва мощта на сюжет, взет назаем от Ингмар Бергман, заедно със снимачните похвати на легендата Жан-Люк Годар. Виждаме застаряваща актриса, в ролята прелестната Жулиет Бинош, която открива неочаквано огледало на младостта си в актрисата, която трябва да изиграе ролята, дала старт на кариерата й. В този привидно експлоатиран сюжет, Асаяс, който не само режисира, но и пише филма, умело вкарва най-интимни теми, занимаващи хората в 21-ви век – отчуждението, постоянното съмнение дали имаме глас в този толкова голям свят, старостта като травма и, разбира се, централната тема за съжаленията. Заснет с ефирността на облаците от заглавието си, филмът на Асаяс с фини стъпки ни води към неочакваните отговори за смисъла, който успяваме или не да придадем на живота си.

Холи Мотърс

„Холи Моторс“ на Леон Каракс (псевдоним на Александър Оскар) е един филм-атракция, шеметно пътуване през парижките потайности с бяла лимузина. В нея намираме мистериозния господин Оскар, изигран от Дени Леван, който ни оплита в една безкрайна игра на маски, трансформации и истории на абсурда. С всеки кадър се питаме за какво е „Холи Мотърс“, какво казва този филм, докато не разберем, че това е ода за личността, музикана и радостта от живота с всичките му несгоди и странности. Визуално зашеметяващ, изигран и режисиран до съвършенство и със саундтрак, който почти оживява и става герой на филма, „Холи Мотърс“ е филм за всичко и нищо, но най-вече за пълната свобода на творчеството и неописуемия дар на човешкия живот. За да се направи такъв филм, е нужна лудост и неизчерпаема любов към киното, която Холивуд като че ли забрави.

Климакс

Наричан артист на скандала, оплюван, но и световно признат, с опасно висок процент на излизащи от прожекциите зрители, Гаспар Ное е режисьор, към който човек не може да остане безразличен. Това потвръждава и новият му филм, грабнал няколко престижни награди, и бележещ нов период в развитието на режисьора, определена зрялост, която не бе пропусната дори и от върлите му противници. В „Климакс“ Ное се връща към натуралистичното кино, използвайки само едно лице от шоу бизнеса, София Боутела, за да ни разкаже, или по-точно покаже, историята на група танцьори, трениращи в изоставена академия, която скоро се превръща в арена на страховете, желанията и тайните им. Но Ное не спира дотук, а ни потапя още по-надълбоко в психиката на героите, които в края на филма се сливат в едно пулсиращо тяло. Това е експеримент върху дълбоката връзка между хората, постигната не само през езика, но и през докосването, което в съвременния свят става все по-травматично. Или, за да перифразираме един известен немски философ: „вярвам само в Бог, който умее да танцува.“



Абонирай се
за вкусни
Happy новини

АБОНИРАЙ СЕ СЕГА

Абонирай се
за вкусни
Happy новини
Абонирай се сега