31/05/2019

Парфюмът като обсесия

„Този, който управлява аромата, управлява сърцата на хората.“
Патрик Зюскинд

1.Парфюмът като обсесия в една книга

Божественият парфюм е вдъхновението, което ражда прочутата едноименна книга на Патрик Зюскинд. Виждаме гротесковия образ на Жан- Батист Грьонуй – гениален парфюмерист – убиец, роден в Париж преди френската революция. Дошъл нежелан зад сергия за риба и подхвърлен сред сметта, Жан- Батист е лишен от собствена миризма, но е надарен с уникален нюх, който улавя аромати, способни да докоснат Бога. Зюскинд противопоставя миризмата и грозотата на задните дворове на Париж от втората половина на 18 век с фините и пленителни аромати, които открива Жан- Батист. Негова мечта е да сътвори най- въздействащия парфюм с аромата на вечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Убива най- нежните, красиви, чисти и привлекателни жени, за да улови уханията им и да ги затвори във флакон. Непостижимият стремеж на човека да извлече божествения аромат логично води към финала на книгата- Жан – Батист Грьонуй е наказан за делата си.

Парфюмът като съставки

Парфюмите съдържат средно над 200 вещества от растителен, животински и химичен произход. Универсален разтворител е етанол с висока концентрация (96 %), който разтваря комбинация от етерични масла. Розовото масло е най-разпространената основа, върху която се гради “тялото на парфюма”, чиято уникалност се дължи на специфичната комбинация и съотношение на останалите съставки. Голяма част от тях се извличат под формата на смоли и сокове от различни части на растенията, а по-малка част – от животински секрети. За направата на някои парфюми, освен естествени аромати, могат да се използват и такива, които са изкуствено създадени.
3. История на парфюмерията
Изкуството на създаване на парфюми, се заражда в Месопотамия. Според писмените записи, първият химик, създал парфюм е жена на име Тапути. Нейното име се споменава в клинопис от второто хилядолетие преди Христа в Месопотамия. Тя дестилира цветя, масла и блатен аир с други ароматни вещества, като след което ги филтрира и връща обратно в дестилатора няколко поредни пъти.
През 9 ти век Арабският химик Ал-Кинди пише „Книга на Химията на Парфюмите и Дестилатите“. Тя съдържа първите сто рецепти за ароматни масла, мехлеми, ароматни води и заместители или имитации на скъпи лекарства.
Персийският химик Ибн Сина, известен още като Авицена, въвежда процеса за извличане на масла от цветя чрез дестилация. Това е и методът, който най-често се използва в днешни дни. Той провежда първите експерименти с рози. Розовата вода мигновено придобива популярност и се превръща в основа на парфюмерията до наши дни.
В Западна Европа парфюмерията е позната от 1221 година според запазените рецепти на монасите от Санта Мария Новела от Флоренция, Италия. На изток през 1370 година унгарците произвеждат парфюм, направен от ароматизирани масла, смесени с алкохолен разтвор по заповед на Кралица Елизабет Унгарска. Тази смес е известна като унгарска вода.
Изкуството на парфюмерията преживява разцвет през Ренесанса в Италия, когато през XVI век италиански парфюми били занесени във Франция от личния парфюмер на Катерина Медичи, Рене Флорентински. Благодарение на Рене Флорентински, Франция бързо се превръща в центрър на европейското производство на парфюми и козметика. И от 18 век е индустрия с ключово значение за икономиката на южна Франция.
4. Класификация на парфюмите
Le Parfum – най-чистата и издръжлива форма на ароматизиращо средство с най-висока концентрация на етеречни масла
Eau de Perfume е най-разпространената форма с трайност средно 8 – 12 часа.
Eau de Toilette е по-малко издръжлива от парфюмната вода и трае между 5 и 8 часа.
Eau de Cologne издържа до 4 часа и се използва приемуществено в мъжката козметика за вода след бръснене.
Perfumed Body Water е много слабо ароматизирана, но е добро хидратиращо средство.

История на парфюмерията

Изкуството на създаване на парфюми, се заражда в Месопотамия. Според писмените записи, първият химик, създал парфюм е жена на име Тапути. Нейното име се споменава в клинопис от второто хилядолетие преди Христа в Месопотамия. Тя дестилира цветя, масла и блатен аир с други ароматни вещества, като след което ги филтрира и връща обратно в дестилатора няколко поредни пъти.
През 9 ти век Арабският химик Ал-Кинди пише „Книга на Химията на Парфюмите и Дестилатите“. Тя съдържа първите сто рецепти за ароматни масла, мехлеми, ароматни води и заместители или имитации на скъпи лекарства.
Персийският химик Ибн Сина, известен още като Авицена, въвежда процеса за извличане на масла от цветя чрез дестилация. Това е и методът, който най-често се използва в днешни дни. Той провежда първите експерименти с рози. Розовата вода мигновено придобива популярност и се превръща в основа на парфюмерията до наши дни.
В Западна Европа парфюмерията е позната от 1221 година според запазените рецепти на монасите от Санта Мария Новела от Флоренция, Италия. На изток през 1370 година унгарците произвеждат парфюм, направен от ароматизирани масла, смесени с алкохолен разтвор по заповед на Кралица Елизабет Унгарска. Тази смес е известна като унгарска вода.
Изкуството на парфюмерията преживява разцвет през Ренесанса в Италия, когато през XVI век италиански парфюми били занесени във Франция от личния парфюмер на Катерина Медичи, Рене Флорентински. Благодарение на Рене Флорентински, Франция бързо се превръща в центрър на европейското производство на парфюми и козметика. И от 18 век е индустрия с ключово значение за икономиката на южна Франция.

Класи