Гърците и виното

В гръцкия свят виното се счита за дар от боговете и всички митове и легенди единодушно приписват на Дионис, най-младият безсмъртен син на Зевс, началото на отглеждането на лозя и производството на вино. Дионис е обект на поклонение не само сред гърците, но и в римската история, където е известен като Бакхус.

За разлика от селскостопанската работа, събирането на гроздовата реколтата е празнична дейност, която не принадлежи към сферата на ежедневната работа, а напротив – тя трансформира състоянието на човека и го поставя в контакт с божественото. Ето защо, поне в гръцкия свят, на повечето от изображенията, свързани с производството на вино, и по-специално с прибиране на реколтата, са Дионис и неговите последователи, които често са показани как пълнят кошници с грозде или са улисани в някой от другите етапи на преработка на гроздето.

Ликът на Дионис може да се види днес и на сомелиерските значки като символ на уважение и принос към историята на виното. В древногръцката религия и митология неговата божествена личност се свързва с възраждащата се и умиращата природа, плодородието, лозарството, гроздобера, виното, веселието, ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра. Забележително е как противоречието между екстремни удоволствия и немислим гняв – и двете вплетени в образа на Дионис – сякаш съвпадат напълно ефектите от пиенето върху тялото и ума.

Легендата за Дионис – отхвърленият бог

За всички, които някога са се докосвали до Древногръцките митове и легенди не е изненада, че боговете на планината Олимп не винаги остават високо в небето, далеч от гледната точка на хората. Гърците разказват много истории за това, което боговете им са вършили на земята. Чели сте, че Артемида обича да се скита из планините и да ловува елени в горите. Хефест има работилници, навсякъде, където бълбукат големи вулкани. Хермес пък често се появява пред хората като посланик на Зевс; а другите богове току слизат под формата на мъже или жени, за да дават съвети или укор на своите любими.

Но бог Дионис прави много повече от това. В продължение на много години той живее на земята сред хората. Дионис е син на Зевс и смъртна землянка. Ето защо божественото място далеч не му е резервирано при раждането, а се налага да премине през многобройни приключения и трудности, изпратени му от гневната Хера. Отгледан от горска нимфа и възпитаник на горски духове, може би именно от тях се научава да обича пресните растения и да се катери по лози, пълни с плодове.

Когато пораства, не се присъединява към другите богове на планината Олимп, а тръгва на дълго, дълго пътуване, през всички страни на света, обучавайки хората навсякъде как да засаждат и да отглеждат лозята си, как да изстискат сок от зрели плодове и как да го превърнат във вино.

След него вървят групи от дървесни духове, които танцуват и пеят. Където той и групата му са били добре приемани, богът бил мил и щедър към всички и им показвал тънкостите на лозарството. Но понякога царете не желаели поданиците им да научат новите неща, които Дионис преподавал, което вбесявало бога и обричало егоистичните владетели на неговите строги наказания.

Една от историите за могъществото на Дионис разказва как по време на пътуването си, докато се скитал сам по морския бряг, кораб приближил до брега. Той бил пълен с пирати, които, щом видели красивия младеж, веднага се опитали да го похитят, за да го продадат като роб в някоя далечна страна. Но пиратите скоро открили, че затворникът им не е обикновен човек. Когато се опитали да го завържат, за да не успее да избяга, въжетата паднали от ръцете и краката му. Мачтите и платната изведнъж били покрити с пълзящи лозя, отрупани с тежки, зрели гроздове, а потоци от кипящо вино заляло кораба. Всичко това било удивително за пиратите, но когато затворникът се превърнал от тънък младеж в ревящ лъв и се хвърлил върху капитана, те се уплашили и скочили зад борда, с изключение на един, който понечил да освободи затворника, преди и той самият да скочи. В този момент Дионис се върнал в своята собствена форма и го успокоил, че няма от какво повече да се бои. Останалите също пощадил от удавяне, като ги превърнал в делфини.

Когато Дионис завършва дългото си пътуване, той се изкачва на Олимп и заема своето място. Хората на земята му се кланяли в храмове, а другите богове най-после го приели като част от семейството. Освен това, всяка година в негова чест се провеждали велики празници. Един от тях се състоял през пролетта, когато лозите започват да растат; а друг, когато гроздето узрее, и виното се направи. На тези празници хората организирали велики шествия, пеели и танцували, точно както дървесните духове пеели и танцували около Дионис в техните преходи. Поетите го величаели в своите стихове, разказвайки за приключенията му. Не след дълго тези празници прераснали в цели фестивали с театрални представления и постановки. Така Дионис станал не само бог на гроздето и виното, но и на театъра.

Музеят на виното Куцоянополис – стотици години традиция и любов към виното

Намиращ се на красивия Санторини, Музеят на виното Куцоянополис разполага с всичко, което един посетител би искал да знае за винопроизводството в едно от най-уникалните места на земята. С познанията на семейството Куцоянополис и историческите експонати, гостите придобиват «от първа ръка» представа какъв е бил животът на един винопроизводител на острова.

Уникалният музей е сгушен в пещера и поради нетрадиционното си местоположение този естествен лабиринт се намира на осем метра под земята, дълъг 300 метра. Семейството, което създава музея, се нуждае от цели двайсет и една години упорита работа, търпение и постоянство, за да превърне това забележително място в истинска културна находка.

Идеята на музея е семейство Куцоянополис да сподели своята страст и любов към традициите и великолепието на винопроизводството. Като винопроизводители от четвърто поколение, фамилията се гордее, че може да продължи да произвежда висококачествени вина с методи, предавани през вековете.

Ако ви се иска да придобиете представа за живота на лозарите от далечните години на 17 век, то това е мястото, което трябва да посетите. По време на тура гостите имат възможност да се запознаят с историята на виното чрез автоматичен аудио справочник на 14 езика или пътеводител (на 22 езика). Могат още да проследят етапите на винопроизводство, включващи оран в лозята, а след това събиране, пресоване и претегляне на гроздето. Те също така ще научат за гамата от машини, необходими, за да направят виното през целия път до онова, което се лее в чашите ни днес. Някои от експонатите включват редки машини и инструменти, които ще телепортират посетителите през вековете, за да усетят, че някои неща са непреходни във времето. Това ценно оборудване е използвано от минали поколения винопроизводители Куцоянополис, които са посветили живота си на качеството на виното.

В края на тура, посетителите са поканени да изпробват четири от най-добрите им вина, произведени в собствената им винарна, и да се насладят на всеки вкус в тяхната специално създадена зона за дегустация на вино в атмосфера, която ще направи преживяването незабравимо със своята автентичност.