Легендата за Дионис – отхвърленият бог
За всички, които някога са се докосвали до Древногръцките митове и легенди не е изненада, че боговете на планината Олимп не винаги остават високо в небето, далеч от гледната точка на хората. Гърците разказват много истории за това, което боговете им са вършили на земята. Чели сте, че Артемида обича да се скита из планините и да ловува елени в горите. Хефест има работилници, навсякъде, където бълбукат големи вулкани. Хермес пък често се появява пред хората като посланик на Зевс; а другите богове току слизат под формата на мъже или жени, за да дават съвети или укор на своите любими.
Но бог Дионис прави много повече от това. В продължение на много години той живее на земята сред хората. Дионис е син на Зевс и смъртна землянка. Ето защо божественото място далеч не му е резервирано при раждането, а се налага да премине през многобройни приключения и трудности, изпратени му от гневната Хера. Отгледан от горска нимфа и възпитаник на горски духове, може би именно от тях се научава да обича пресните растения и да се катери по лози, пълни с плодове.
Когато пораства, не се присъединява към другите богове на планината Олимп, а тръгва на дълго, дълго пътуване, през всички страни на света, обучавайки хората навсякъде как да засаждат и да отглеждат лозята си, как да изстискат сок от зрели плодове и как да го превърнат във вино.
След него вървят групи от дървесни духове, които танцуват и пеят. Където той и групата му са били добре приемани, богът бил мил и щедър към всички и им показвал тънкостите на лозарството. Но понякога царете не желаели поданиците им да научат новите неща, които Дионис преподавал, което вбесявало бога и обричало егоистичните владетели на неговите строги наказания.
Една от историите за могъществото на Дионис разказва как по време на пътуването си, докато се скитал сам по морския бряг, кораб приближил до брега. Той бил пълен с пирати, които, щом видели красивия младеж, веднага се опитали да го похитят, за да го продадат като роб в някоя далечна страна. Но пиратите скоро открили, че затворникът им не е обикновен човек. Когато се опитали да го завържат, за да не успее да избяга, въжетата паднали от ръцете и краката му. Мачтите и платната изведнъж били покрити с пълзящи лозя, отрупани с тежки, зрели гроздове, а потоци от кипящо вино заляло кораба. Всичко това било удивително за пиратите, но когато затворникът се превърнал от тънък младеж в ревящ лъв и се хвърлил върху капитана, те се уплашили и скочили зад борда, с изключение на един, който понечил да освободи затворника, преди и той самият да скочи. В този момент Дионис се върнал в своята собствена форма и го успокоил, че няма от какво повече да се бои. Останалите също пощадил от удавяне, като ги превърнал в делфини.
Когато Дионис завършва дългото си пътуване, той се изкачва на Олимп и заема своето място. Хората на земята му се кланяли в храмове, а другите богове най-после го приели като част от семейството. Освен това, всяка година в негова чест се провеждали велики празници. Един от тях се състоял през пролетта, когато лозите започват да растат; а друг, когато гроздето узрее, и виното се направи. На тези празници хората организирали велики шествия, пеели и танцували, точно както дървесните духове пеели и танцували около Дионис в техните преходи. Поетите го величаели в своите стихове, разказвайки за приключенията му. Не след дълго тези празници прераснали в цели фестивали с театрални представления и постановки. Така Дионис станал не само бог на гроздето и виното, но и на театъра.
