28/11/2019

Готвачът на царя

Французите са майстори на създаването на кулинарни легенди. Техните шеф-готвачи от времето на двора на Краля слънце до днес са превъзнасяни като истински звезди. Те почти не пропускат повод да се похвалят с имена като Ескофие, Пол Бокюз или Ален Дюкас, което ни накара да се заровим в българската кулинарна история и нашите шеф-готвачи. Спряхме се на първото истински звездно име – шеф Нацко Сотиров, заслужил почетно място в пантеона на гастрономията, а култовата му книга „Съвременна кухня” (1959 г.) все още стои на почетно място в редица домове. Заслугата на маестрото за модернизирането на българската кухня и навлизането на европейската в България е неоценима. Той бил смел, изпълнен с въображение шеф, който безстрашно „миксира” български рецепти с европейски, за да постигне съвършения вкус за изтънчените небца на българските владетели. Неговото верую е, че за да поддържаме традициите живи, трябва да сме готови постоянно да ги изменяме, обогатяваме и адаптираме към съвременния вкус. Именно на това, той посвещава цялата си кулинарна кариера.

Дворцов живот

Княз Фердинанд бил известен ценител на добрата кухня, като закъсняло ястие или недоизпипан сос неизменно предизвиквали гнева му. Всеки ден той лично одобрявал менюто, което било отпечатвано на луксозна хартия, а хайлайфът се надпреварвал да следва екзотичните му за времето си кулинарни вкусове.

Нацко Сотиров започва работа като общ работник в кухнята на княза едва 14-годишен и се учи от тогавашния главен готвач – Салвадор Сакардо, за да се издигне на свой ред до тази престижна позиция при цар Борис ІІІ. Междувременно участва в Първата световна война като част от 6-ти пехотен Софийски полк и е демобилизиран с три ордена за храброст.

Като готвач на царя, Нацко Сотиров го придружава навсякъде, включително на сватбата на монарха в Асизи през 1930 г., и се грижи да високопоставените му гости. Известна е историята за едно посещение при сръбския крал, който бил с разстроен стомах. Въпреки това обаче нарушил етикета, като поискал да му сипят още една порция от мусаката на бай Нацко. Тайната й била, че картофите се запържват предварително и вместо с обикновена заливка мусаката се залива със сос Бешамел.

Тиха революция

След преврата през 1944 г. и последвалото заминаване на царското семейство, уменията на Нацко Сотиров са оценени от новата върхушка. Той готви за Васил Коларов и Георги Димитров до пенсионирането си през 1948 г. След това посвещава десет години на труда на живота си – книгата „Съвременна кухня”, включваща 3000 избрани рецепти.
Книгата е забележителна по ред причини, не само защото се явява изключение за времето си и конюнктурата с космополитния си дух, но и защото е доказателство за майсторството и креативната визия на автора й. Той не просто дава рецепти, но и структурира технологиите за приготвянето им така, че да се оптимизира времето, прекарано в кухнята, без от това да пострада крайният резултат. Звучи почти анекдотично, но в разгара на социализма и пословичната му липса на луксозни продукти и разнообразие Нацко Сотиров разкрива на своите сънародници тайните на приготвянето на аспержи, трюфели, змиорки, ярки и други гурме деликатеси. Един своеобразен мост към европейското ни бъдеще и напомняне, че вкусната храна всеки път ще печели повече сърца на своя страна.



Абонирай се
за вкусни
Happy новини

АБОНИРАЙ СЕ СЕГА

Абонирай се
за вкусни
Happy новини
Абонирай се сега