23/05/2019

Vive La Mode или Да живее Модата!

Модата като френска икона

Какво свързва толкова трайно модата и Франция?
Любовта към лукса – възможно е, но не достатъчно.
За да отговорим на въпроса нека видим какво означава модата. Модата е маниер на обличане и поведение, характерен за дадена епоха. Използва се и като средство за поставяне на социални граници – аристокрацията с начина си на обличане е искала категорично да се разграничи от простолюдието.
Вървейки към съвременните определения става по-интересно. Модата се разглежда като език, начин да мислиш, изразиш и заявиш себе си. Тенденциите са само набор от думи, но за да можеш правилно да говориш езика на модата се изисква да я превърнеш в свой индивидуален почерк и стил. Точно тук модата става френска, заради вкорененото френско усещане за стил и шик е това, което прави модата толкова мощен копнеж на милиони жени по света.

История на модата

За първи път терминът се появява в израза „нова мода“ – la nouvelle mode през 1482 година, за да обозначи промените в облеклото на елита на обществото. През 1549 година изразът се превръща в „да бъдеш в крак с модата“ – être à la mode.
През XVI век излизат първите модни списания и вестници, но едва през XIX век те започват да се предлагат на достъпни цени. И това е началото на демократизирането на модата, превръщането й в стремеж на цялото общество.
Когато говорим за модата като синоним на стил, трябва да отдадем значимото и на Лондон. От 19-ти век насам, дамската мода се диктува от Париж, а мъжката от Лондон. Изобретяването на механичния стан, шевната машина и големите магазини променят из основи света на модата. Френската висша мода е кормилото, но параходът се движи от конфекцията, както и до днес. Парадоксално, англичанинът Чарлс Фредерик Уопт, който имигрира в Париж през 1845 година, става първият законодател на висшата мода като въвежда сезонните колекции и за първи път използва живи модели, които да демонстрират тези облекла. Дрехите са скъпи и малцина могат да си ги позволят, но в магазините за конфекция за обикновените граждани се предлагат техни точни копия.
Периодът от 1895 до 1914 година е известен като Бел епок – La Belle Époque. Това е епоха, която се свързва с красиви и изящни дрехи и луксозен начин на живот, привилегия на най-богатите. Това е времето, когато се появява телефона, първите въздушни полети, нямото кино и първите автомобили, времето на профсъюзното движение и борбата на жените за социална справедливост и избирателни права.
През 20-те години на двадесети век дизайнерите взимат властта в свои ръце и модата завладява умовете и сърцата на милиони по света.
Около средата на XX век модата получава своите първи истински икони и законодатели Коко Шанел, Кристиан Диор, Ив Сен Лоран, Нина Ричи, Пиер Карден – разбира се, французи. Те революционизират модата и я превръщат в един от най-разпространените езици на съвременния свят.
Език, който от XIX век до днес се диктува от Париж, завладявайки всички континенти.

Голямата тройка

Франция е родина на десетки култови дизайнери и ако искаме да направим сравнително точна историа на модата трябва да опишем революционните визии поне първите 5, но тук ние ще се ограничим само до 3-ма, които наистина поставят жалоните на понятието мода, като предварително се извиняаме, че пропускаме такива култови имена като Ив Сен Лоран, Нина Ричи, Жан Пол Готие и още много други.

Пиер Карден е френски дизайнер от италиански произход, едно от най-влиятелните имена в историята на модата. През 1947 година работи заедно с Кристиан Диор, но три години по-късно основава собствена модна къща.
Революцията на Карден: За първи път използва в колекция стилът унисекс през 1958-ма година , а две години по-късно нарушава всички правила и прави самостоятелна мъжка линия.
Една от неговите музи е балерината Мая Плисецкая.

Кристиан Диор е основателят на най-известната френска модна марка Christian Dior. По време на Втората Световна война, той облича съпругите на френските офицери, през 1946 основава собствена модна къща. Името на първата колекция на Кристиан Диор, представена през 1947 година е Corolle. Тогавашният главен редактор на Harper’s Bazaar Кармел Сноу прекръства колекцията на New Look. В сравнение с предлаганите по времето на Втората световна война дрехи, тези на Диор изглеждат по-чувствени и пищни. Диор е бил майстор в сътворяването на форми и силуети, създавайки по собствените му думи „жени-цветя“.
Диор работи главно с хасе, бодита тип бюстие, различни уплътнения, подчертаващи бедрата, корсети, подчертаващи тънката талия и фусти, които правят дрехите му да изглеждат по-плътни и пищни в долната си част. Подгъвите на полите са украсени около коленете или глезените и оформят красив силует. Първоначално жените остро приемат моделите на Диор, защото предлаганите дрехи покриват краката, а това не е било обичайно за периода, поради наложените от войната ограничения по отношение на платовете. Количествата материали използвани за създаването на дрехите на Диор предизвикват недоволството на мнозина: по време на фотосесия в магазин в Париж, моделите са атакувани от продавачки, заради прахосничеството на материали. С края на войната и тежката рецесия недоволството приключило.
Революцията на Диор: Още с първата си колекция „New Look“ той променя коренно женското облекло и превръща Париж в модна столица. В тези години асистенти на дизайнера са все още безизвестните Пиер Карден и Ив Сен Лоран, който по-късно оглавява и самата компания „Dior“.

Коко Шанел – нейното име само по себе си е синоним на революция. Модернистка, революционизирала женската мода с включване в нея на мъжки елементи, една от най-влиятелните фигури в модата на 20 век, Коко е определяна като пионер в модата. Нейната философия, стремежът ѝ към изчистени линии и елементите, заимствани от мъжката мода, ѝ отреждат запазено място в развитието на модата. Благодарение на въздействието, което Коко Шанел оказва върху модата и начина на живот като цяло, списание TIME я включва в класацията за 100-те най-влиятелни личности на 20 век, единственият представител от света на модата в класацията.
Шанел дава нов живот на материи като жарсе, които преди това са били смятани за дрехи за бедни хора. Стилът ѝ често буди асоциация с образа на младите момичета от „Бурните двадесет“ – 20-те години на 20 век, които са били самоуверени и често се държали предизвикателно към установените обществени норми. Нейните клиентки са момичета, демонстриращи своята независимост с нов външен вид и държание – с къси поли и прически, използване на големи количества грим и козметика, с пиене на коктейли и пушене на цигари на обществено място. Но „бунтарщината“ на тези момичета не се изчерпва само с външния им вид. Те смело участват в различни спортове, шофират собствени автомобили и излизат по нощни клубове, където слушат джаз и танцуват чарлстон.
Прочутото сако на Шанел, превърнало се в икона, е само̀ по себе си един малък свят в модната философия на дизайнерката. Кройката на сакото го различава от традиционното сако, тъй като конструкцията на ръкавите е от три части. Това си остава най-отличителният му белег и запазена марка на дизайнерката, заедно с ръчно изработените шевове, тежките метални копчета и металната верига в основата на сакото. Всички тези елементи са не само част от декорацията, но и служат като тежести, които му придават и запазват нужната форма.

Парижката модна седмица

Задължителна спирка на всяка дама, която иска да бъде част от тенденциите, а не да ги следва.

Наложила се като must be среща на висшата мода със своите клиенти и медиите. Ако дизайнер успее да стигне до Парижката седмица, това вече е събитие, ако пък успее да бъде забелязан – това е триумф.

Много шампанско, много страсти в back stage, много сълзи и изключителни победи –  Парижката модна седмица, която се провежда два пъти в годината е нещо като Страстната седмица за всеки, чиято библия е модата.



Абонирай се
за вкусни
Happy новини

АБОНИРАЙ СЕ СЕГА

Абонирай се
за вкусни
Happy новини
Абонирай се сега