08/11/2019

Българско, по-българско, най-българско….Нестинарство

Мистика, магия, общуване с висши сили, тържество на духа и вярата над телесното – това е нестинарството – един от най-интересните обичаи, който и до днес живее по българските земи.
Често е свързван с езичеството, с окултното, църквата не го признава, а в миналото нестинарите са подложени на гонения като обладани от дявола. Необяснимото съприкосновение с живи въглени на танцуващите в огъня, мистичният транс, в който изпадат – всичко това и до днес създава ореол на загадъчност и тайнственост около зрелищния древен обичай.

Историята на нестинарството

Историята все още не е категорична кога точно е възникнало нестинарството и откъде произхожда. Повечето изследователи смятат, че е наследството на древните траки.
Тракийските племена са почитали Бога Слънце, символизиран от разпръсната в кръг жарава. Интересен е коренът на самата дума – нестинарство. Някой специалисти твърдят, че тя произлиза от гръцкото „анастенагмос” – дишане, въздишане, заради специфичното дишане на нестинарите по време на обреда. Други го свързват със значението на думата „хестия”– огън, а трети с „анастено”– възкръсване.

Дишане, огнена стихия и възкресение – обредната игра по огъня, наречена нестинарство, безспорно е един от най-интересните и загадъчни български социокултурни феномени. Когато император Константин и майка му Елена започват да налагат християнството във Византия, нестинарите заменят езическите си идоли с ликовете на Константин и Елена и те стават техни покровители, но същевременно обреда запазва и доста от езическите елементи.

Нестинарството днес

Днес нестинарството е съхранено в автентичния си вид само на едно място – с. Българи в Странджа. Според обичая, нестинарският танц се практикува на празника на Св. Св. Константин и Елена. Танцуващите стъпват върху нагорещената жарава с иконата на двамата светци в ръце.
Рано сутринта на 21 май иконите на светците се освещават в аязмото. През нощта се пазят в параклис, а нестинарите прекарват нощта с тях под звуците на свещения тъпан, от който изпадат в транс.
Огънят, в чиято жарава ще газят нестинарите, се пали на площада, а вечерта жаравата се разстила в кръг. В нея влизат първо най-възрастните нестинари, които я обикалят три пъти, минават я веднъж на кръст и започват да танцуват. По време на танца нестинарите издават пронизителни викове, държат иконите на светците и нерядко правят предсказания.

Загадките зад нестинарството

Състоянието, в което изпадат, се нарича „прихващане”. Този транс постепенно се предава и на останалите – все едно някаква свръхестествена сила се вселява в „избраниците“, насочва ги и ги прави неуязвими за огъня.
Една от най-големите загадки на танца върху живи въглени е фактът, че нестинарите не получават никакви наранявания по краката. Според жителите на село Българи това се дължи на силата на вярата. Според психолози, трансът, в който изпада танцуващият, води до потискане на усещането за болка.
Според преданията от уста на уста през вековете хората, които ходят боси върху жарта са благословени и затова излизат от нея без нито една рана. Една от селските легенди разказва, че Османското робство довежда до възраждане на обичая. Когато турците нападнали днешното село Българи, те подпалили къщите на хората, а покрай тях пламнала и църквата. Легендата гласи, че тогава една стара жена видяла горящия божи храм и влязла в него боса. От огъня тя успяла да спаси само една икона – тази на светците Константин и Елена. Тя излязла от църквата, сякаш в транс, преминавайки през нагорещената жарава. Старите нестинари вярват и до днес в това предание. Вярват, че тогава започва възраждането на техния ритуал, а в негови покровители се превърнали именно светците Константин и Елена.

И до днес този древен ритуал е обгърнат с мистерии и дух, които са необясними. Ходещите по огъня обаче са истински, те са едно от чудесата на България, а обичаят е обявен от ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство.



Абонирай се
за вкусни
Happy новини

АБОНИРАЙ СЕ СЕГА

Абонирай се
за вкусни
Happy новини
Абонирай се сега