25/10/2019

5 нашенски поверия за храната

За нас, българите, трапезата е много повече от маса с храна и напитки – тя е сърцето на семейството, притегателен център за приятели и близки, мястото, където общуваме, споделяме и празнуваме.
Ето защо не е изненада, че всички празници в народния календар идват с препоръки какво и как да се готви, поднася и яде. Заедно с това, разбира се, имаме и много поверия, свързани с различни храни и подправки – мед за сладост, сол за ситост, орехи за здраве, зърнени храни за набъбване и растеж във всичко, плодове – за плодородие…

Ето и някои от най-популярните и забавни поверия, свързани с храната.

1. Солта на живота

От древността солта е почитана като изключително рядък и ценен дар, не само по нашите земи, но и в Древна Гърция и Древен рим. И до днес в повечето романски езици думата „заплата” произлиза именно от сол – като salario (исп.), salary (англ.).
У нас солта е на особена почит – посрещаме скъпи гости с хляб и сол – двете основни съставки на живота. Много са и поверията, свързани със солта – сол не се дава и не се взима назаем, защото води до немотия, солница не се подава от ръка на ръка, защото приятели ще се скарат. А пък ако девойка пресоли яденето – това е знак, че е влюбена.

2. Чудото на чесъна

Чесънът, който е истински дар от аптеката на природата, пълен с ензими и антиоксиданти, е постоянен гост на българската маса. Вярва се, че гони злите сили, затова в миналото хората често носят със себе си скилидка чесън. Против уроки се слагал в роклята на булката и дори в букета й имало стръкове чесън. Иначе в българската народна медицина със скилидки чесън в ноздрите се лекува хрема, стрит чесът, примесен със свинска мас, лекува рани, а яденето по три скилидки чесън на ден предпазва от вируси и инфекции.

3. Храна за мозъка

Съвременните учени са доказали, че поради голямото си съдържание на Омега-3 мастни киселини, орехите са изключително полезни за кръвообращението и мозъка. Дори и без подобни знания, нашите предци високо са ценели орехите, като всяка част от тях – листата, плодовете и дървесината – намирала своето приложение. Традиционните обредни практики наричат орехите за плодовитост, здраве и дълъг живот. В гатанките ореховата ядка е „четирима братя, облечени в обща риза” – символ на сплотеност в семейството. Орехите са традиционен дар за коледарчета и присъстват неотменно на празничната трапеза на Бъдни вечер, когато всеки избира орех и гадае за късмета си през Новата година.

4. Като писано яйце

Яйцата са символ на плодовитост, на почит не само по Великден. Именно заради това честа практика била стопаните да счупят яйце насред нивата си с вярата, че то ще донесе плодородна година за посевите им. Друго вярване за яйцата е, че тези с два жълтъка предвещават близнаци в рода. Нещо, което през годините е било рядкост, но днес, с напредването на науката със сигурност имаме повече близнаци, отколкото двуяйчни жълтъци, което може само да ни радва.

5. По мед и масло

Пчелният мед е божествена храна, елексир на живота, с безброй полезни за здравето свойства. В народните обреди той символизира спокойствие и щастие. В България се поднася хляб с мед (сладък хляб) на ритуали, свързани с ново начало или приемане на ново място – раждане на дете, прохождане, годеж и сватба. Мед се носи и когато в дома се доведе нова булка, за да се намаже горният праг на къщата – да е сладък и лек животът на младоженците.



Абонирай се
за вкусни
Happy новини

АБОНИРАЙ СЕ СЕГА

Абонирай се
за вкусни
Happy новини
Абонирай се сега